продрънчал

Речник на българския език

1. продрънчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продрънчал е производна форма на продрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. продрънчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продрънчал е производна форма на продрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. продрънчал — мин. деят. св. прич. м. р.

продрънчал е производна форма на продрънча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. продрънчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

продрънчал е производна форма на продрънча (мин. деят. несв. прич. м. р.).