продиктувал е

Речник на българския език

1. продиктувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продиктувал е е производна форма на продиктувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. продиктувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продиктувал е е производна форма на продиктувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. продиктувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

продиктувал е е производна форма на продиктувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).