прогризял

Речник на българския език

1. прогризял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогризял е производна форма на прогриза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогризял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогризял е производна форма на прогриза (мин. деят. несв. прич. м. р.).