прогресирало

Речник на българския език

1. прогресирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогресирало е производна форма на прогресирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогресирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогресирало е производна форма на прогресирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прогресирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогресирало е производна форма на прогресирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прогресирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогресирало е производна форма на прогресирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).