прогорил си

Речник на българския език

1. прогорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогорил си е производна форма на прогоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прогорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогорил си е производна форма на прогоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).