прогорил

Речник на българския език

1. прогорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогорил е производна форма на прогоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогорил — мин. деят. св. прич. м. р.

прогорил е производна форма на прогоря (мин. деят. св. прич. м. р.).