прогорил
1.
прогорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
прогорил
е производна форма
на прогоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
прогорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
прогорил
е производна форма
на прогоря (мин. деят. св. прич. м. р.).