прогорели

Речник на българския език

1. прогорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прогорели е производна форма на прогоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прогорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прогорели е производна форма на прогоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).