прогонил съм

Речник на българския език

1. прогонил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогонил съм е производна форма на прогоня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прогонил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогонил съм е производна форма на прогоня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).