проговаряло е

Речник на българския език

1. проговаряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проговаряло е е производна форма на проговарям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. проговаряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проговаряло е е производна форма на проговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. проговаряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

проговаряло е е производна форма на проговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).