прогнил съм

Речник на българския език

1. прогнил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогнил съм е производна форма на прогния (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прогнил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прогнил съм е производна форма на прогния (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).