прогнил е

Речник на българския език

1. прогнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогнил е е производна форма на прогния (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогнил е е производна форма на прогния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).