прогниел

Речник на българския език

1. прогниел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогниел е производна форма на прогния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогниел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогниел е производна форма на прогния (мин. деят. несв. прич. м. р.).