прогласял си

Речник на българския език

1. прогласял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогласял си е производна форма на прогласям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прогласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогласял си е производна форма на прогласям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прогласял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогласял си е производна форма на прогласям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. прогласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прогласял си е производна форма на проглася (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).