прогласяло

Речник на българския език

1. прогласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогласяло е производна форма на прогласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогласяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогласяло е производна форма на прогласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прогласяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогласяло е производна форма на прогласям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прогласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогласяло е производна форма на прогласям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. прогласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогласяло е производна форма на проглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. прогласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогласяло е производна форма на проглася (мин. деят. несв. прич. ср. р.).