прогласял

Речник на българския език

1. прогласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогласял е производна форма на прогласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогласял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогласял е производна форма на прогласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прогласял — мин. деят. св. прич. м. р.

прогласял е производна форма на прогласям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прогласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогласял е производна форма на прогласям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. прогласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогласял е производна форма на проглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прогласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прогласял е производна форма на проглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).