прогласило

Речник на българския език

1. прогласило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогласило е производна форма на проглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогласило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогласило е производна форма на проглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).