прогласил

Речник на българския език

1. прогласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогласил е производна форма на проглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прогласил — мин. деят. св. прич. м. р.

прогласил е производна форма на проглася (мин. деят. св. прич. м. р.).