прогизвало

Речник на българския език

1. прогизвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогизвало е производна форма на прогизвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прогизвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прогизвало е производна форма на прогизвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прогизвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прогизвало е производна форма на прогизвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прогизвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прогизвало е производна форма на прогизвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).