провяло

Речник на българския език

1. провяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провяло е производна форма на провея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

провяло е производна форма на провея (мин. деят. св. прич. ср. р.).