провърчаха

Речник на българския език

1. провърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

провърчаха е производна форма на провърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

провърчаха е производна форма на провърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).