провърчали

Речник на българския език

1. провърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

провърчали е производна форма на провърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

провърчали е производна форма на провърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. провърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

провърчали е производна форма на провърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. провърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

провърчали е производна форма на провърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).