провърчала

Речник на българския език

1. провърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провърчала е производна форма на провърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. провърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провърчала е производна форма на провърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. провърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

провърчала е производна форма на провърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. провърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

провърчала е производна форма на провърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).