провървяло

Речник на българския език

1. провървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провървяло е производна форма на провървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провървяло е производна форма на провървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. провървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

провървяло е производна форма на провървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. провървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провървяло е производна форма на провървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).