провървяла

Речник на българския език

1. провървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провървяла е производна форма на провървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. провървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провървяла е производна форма на провървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. провървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

провървяла е производна форма на провървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. провървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

провървяла е производна форма на провървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).