провървял

Речник на българския език

1. провървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провървял е производна форма на провървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провървял е производна форма на провървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. провървял — мин. деят. св. прич. м. р.

провървял е производна форма на провървя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. провървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

провървял е производна форма на провървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).