провървели

Речник на българския език

1. провървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

провървели е производна форма на провървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

провървели е производна форма на провървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. провървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

провървели е производна форма на провървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. провървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

провървели е производна форма на провървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).