провъзгласил

Речник на българския език

1. провъзгласил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провъзгласил е производна форма на провъзглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провъзгласил — мин. деят. св. прич. м. р.

провъзгласил е производна форма на провъзглася (мин. деят. св. прич. м. р.).