провокирало

Речник на българския език

1. провокирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провокирало е производна форма на провокирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провокирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провокирало е производна форма на провокирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. провокирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

провокирало е производна форма на провокирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. провокирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провокирало е производна форма на провокирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).