провличало е

Речник на българския език

1. провличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провличало е е производна форма на провличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провличало е е производна форма на провличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. провличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провличало е е производна форма на провличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).