провираха

Речник на българския език

1. провираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

провираха е производна форма на провирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

провираха е производна форма на провирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).