провирала

Речник на българския език

1. провирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провирала е производна форма на провирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. провирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

провирала е производна форма на провирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. провирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

провирала е производна форма на провирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. провирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

провирала е производна форма на провирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).