провирал

Речник на българския език

1. провирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провирал е производна форма на провирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провирал е производна форма на провирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. провирал — мин. деят. св. прич. м. р.

провирал е производна форма на провирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. провирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

провирал е производна форма на провирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).