провира

Речник на българския език

1. провира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

провира е производна форма на провирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. провира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

провира е производна форма на провирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. провира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

провира е производна форма на провирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).