провеело

Речник на българския език

1. провеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

провеело е производна форма на провея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. провеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

провеело е производна форма на провея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).