провеел

Речник на българския език

1. провеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провеел е производна форма на провея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

провеел е производна форма на провея (мин. деят. несв. прич. м. р.).