пробърборило

Речник на българския език

1. пробърборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пробърборило е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пробърборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пробърборило е производна форма на пробърборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).