пробърборили

Речник на българския език

1. пробърборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пробърборили е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пробърборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пробърборили е производна форма на пробърборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).