пробърборила

Речник на българския език

1. пробърборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробърборила е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробърборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробърборила е производна форма на пробърборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).