пробърборил

Речник на българския език

1. пробърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробърборил е производна форма на пробърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

пробърборил е производна форма на пробърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).