пробърборел

Речник на българския език

1. пробърборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробърборел е производна форма на пробърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробърборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пробърборел е производна форма на пробърборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).