пробучели

Речник на българския език

1. пробучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пробучели е производна форма на пробуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пробучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пробучели е производна форма на пробуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).