пробучел

Речник на българския език

1. пробучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробучел е производна форма на пробуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пробучел е производна форма на пробуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).