пробучах

Речник на българския език

1. пробучах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пробучах е производна форма на пробуча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пробучах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пробучах е производна форма на пробуча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).