пробучало

Речник на българския език

1. пробучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пробучало е производна форма на пробуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пробучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пробучало е производна форма на пробуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).