пробучала

Речник на българския език

1. пробучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробучала е производна форма на пробуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробучала е производна форма на пробуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).