пробучал

Речник на българския език

1. пробучал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробучал е производна форма на пробуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробучал — мин. деят. св. прич. м. р.

пробучал е производна форма на пробуча (мин. деят. св. прич. м. р.).