пробуждали

Речник на българския език

1. пробуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пробуждали е производна форма на пробуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пробуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пробуждали е производна форма на пробуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пробуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пробуждали е производна форма на пробуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пробуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пробуждали е производна форма на пробуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).