пробрала

Речник на българския език

1. пробрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пробрала е производна форма на пробера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пробрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пробрала е производна форма на пробера (мин. деят. св. прич. ж. р.).