пробрал

Речник на българския език

1. пробрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пробрал е производна форма на пробера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пробрал — мин. деят. св. прич. м. р.

пробрал е производна форма на пробера (мин. деят. св. прич. м. р.).