пробра

Речник на българския език

1. пробра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пробра е производна форма на пробера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пробра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пробра е производна форма на пробера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).